ИМА ЛИ МЯСТО И КОГА НЕКОНВЕНЦИОНАЛНАТА ТЕРАПИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВЯНИЯ
Доц. д-р В. Манев, председател на програмен консултативен съвет по имунопрофилактика и имунобиологична терапия на рака при здравна фондация „Контрол на придобитите имунни дефицити свързани с промени в околната среда„
v_manev@gbg.bg www.immuno-bg.org
Поводът да напиша настоящата статия е професионалната ми среща с пациенти с различни онкологични заболявания, при които е започнала химиотерапия, но поради странични явления, възникнали допълнително противопоказания или поради късно откриване на заболяването в напреднал стадий, когато конвенционалната онкология нищо не може повече да направи, тогава се насочва пациената да си „ходи в къщи”. Хиляди са пациентите, които ежегодно изпадат в този ад на безпереспективност.
Какъв е процентът от новоокритите ежегодно болни с злокачествени заболявания, на които се провежда химиотерапия и какъв е броят на тези при които има противопоказания или по други причини не започва изобщо да се прилага конвенционална терапия ?:
1. От новооткритите пациенти у нас с онкологични заболявания само при 30 % от тях се провежда химиотерапия. /Сведението е получено по ел. поща изпратено лично от Директора на НСБАЛО Доц. Валерианова. Използвам повода за да благодаря още веднъж за получената полезна, актуална и обществено значима информация/
2. Няма официални проучвания още и статистически данни по каква причина другите 70% не се обхващат. Болните биха могли да се откриват в ранен и предклиничен стадий на заболяването, но това се случва само в най-развитите икономически държави като САЩ, Западна Европа. Истината за страната ни е съвсем друга, че по-често се открива болестта в доста по-напреднал стадий.
3. От новоткритите онкоболни, при които започва да се провежда химиотерапия най-малко при 1/3 от тях, ежегодно се налага на различен етап да се преустанови временно или окончателно да се спре химиотерапията поради възникнали усложнения с тежки странични неблагоприятни токсични, алергични и др. противопоказания, както и поради субективни или други обективни причини. Около или дори над 50% от тези, които провеждат химиотерапия я преустановяват поради резистентност на тумора към терапията или противопоказания свързани с напредване на заболяването. От гледна точка на медицинските принципи, медицината е призвана да се бори с болестта, да подържа надеждата до последен дъх. В този смисъл всяка друга терапия, която не е конвенционална т.е. извън традиционната медицина би могла да бъде използвана, но при спазването на следните основополагащи принципипи в медицината:
1) Преди всичко да не се вреди! Това е първия и задължителен принцип
2) Лекарят да има информирано съгласие на пациента
3) Добре е ако има клинични проучвания за клинични ефекти от прилаганите нетрадиционни средства и методи. Разбира се, че това условие е пожелатено защото билките в народната медицина, например повечето нямат клинични проучвания, но има многовековен опит.
4) Спазване на законите в страната и едновременно консолидиране и интегриране на усилията на всички заинтересовани неправителствени организаиции /НПО/ пациентски организаци, здравни фондации, българския лекарски съюз /БЛС/ и др. за търсене възможности за законодателна инициатива и доразвитие на нормативната уредба у нас в полза на болните.
В този смисъл ето и нашата позиция. Във всеки здрав човек през целия му живот от рождението му се иницират различни болестни процеси, но не всеки от тях се проявява клинично. Човешкото здраве е непрекъснат баланс между оздравителните и болестните процеси в организма. Дали ще се изявят или не клинично зависи от подържане на баланса, където оздравителните процеси преобладават над болестните. В филогетезата и онтогенезата при бозайниците и човека такава е ролята на имунната система и това предопределя сега и в бъдеще ролята на клниничния имунолог. Този фундаментален философски и медико-биологичен принцип бе потвърден в нов аспект на проведената през 2011г. Международна конференция по имунобиологична терапия на рака и мониторинг в Будапеща, Унгария. Конференцията се организира от САЩ, но практически участват водещите специалисти в областта от целия свят. Имах честта и професионален шанс да бъда поканен и да участвам. Беше обсъдена нуждата от нов подход и ново стратегическо мислене в борбата с рака. В битката с рака през целия ХХ век и до сега стратегическата цел беше и остава да се убива “раковата”клетка. Практиката обаче показва, че това не е достатъчно. Доказано е, че във всеки здрави човек денонощно мутират около 10 милиона клетки и няколко милиона от тях са злокачествено променени, но рядко или не винаги се развива рак. Това показва, че не е достатъчно само да се убиват злокачествено мутирали клетки, след като появата и съществуването им е феномен и при клинично здравите хора. Този аспект изисква ново мислене за разработването на нова стратегия и тактика. Целият свят върви към интегриране на различните специалности в медицината в онкологичната практика. За въвеждане на мултидисциплинарен подход в една съвременна комплексна и интегративна терапия при пациенти с онкологични заболявания, някой трябва да мисли и да прави нещо и за здравите клетки в организма на болния човек. На този етап в клиничната практика следва да има такава медицинска дейност и длъжност клиничен имунолог-интегратор. Така както имунната система интегрира процесите в организма на клетъчно и молекулярно ниво, така клиничният имунолог следва да може да интегрира позициите на специалистите с различни медицински специалности. Това е нужно за разработване индивидуалния терапевтичен план и терапевтична концепция при обсъждане динамиката на терапията на болните в клиничните структури за оптимализиране терапията на болните. Има разработени в света десетки различни имунотерапевтични методи и продължава да се разработват за имунобиологична терапия на рака. Един от тях е цяло направление, а именно ваксинотерапията. Тя е още с много ниска ефективност 4-5% поради доказано блокирането на Т-клетъчния противотуморен имунитет. По тази причина за сега имунобиологичната терапия на рака основно чрез клетъчни и молекулярни терапевтични методи не е включена и не спада към средствата за конвеницонална терапия на рака. Надеждите и очакванията в тази област са много големи. Доказателство за това е, че през изминалата година в САЩ, FDA призна за лекарствено средство първата ваксина разработена срещу рак на простатата. Друг имунотерапевтичен подход е използването на ин витро „обучени” бели кръвни клетки т.н LAC-клетки изолирани от самия болен. Методът за имунотерапия на злокачествени тумори чрез предварително обучение/и витро / на лимфоцити изолирани от болния с туморни антигени са т.н. LAC /лимфоцит- активирани клетки / е много перспективен. Този метод е разработен отдавна във водещи в света специализирани лаборатории и центрове по клинична имунотерапия на рака преди повече от 20 години, но все още не намира широко приложение. Има няколко причини според нас съвременните имунотерапевтични подходи на клетъчно ниво да не се използват дори когато конвенционалните методи за лечение не дават никакъв ефект. Те са следните:
1. Необходимост от високоспециализирана клинична структура по клинична имунотерапия на рака, чийто лабораторно обзавеждане е минимум 500 000 евро
2. Подготвени висококвалифицирани и специализирани кадри по клинична имунология на туморите и други специалисти поне по 5-6 вида клинични и параклинични специалности за да може да се реализира интердисциплинарния принцип в терапията на рака респ.т.н. мултидисциплинарен подход. За такава структура полагаме усилия да се разкрие у нас вече 20 години. Повече подробности в http://www.immuno-bg.org
3. Необходимост от разработване и приемане на единна имунопатогенетична терапевтична доктрина, по която да се работи в специализраната клинична структра. Представляваният от нас екип към програмния консултативен съвет по имунобиологична терапия на рака имаме готовност да разработим единна доктрина за имунобиологична терапия на рака до 1-2 години ако се намери инвеститор и договорим такъв инвестиционен проект.
4. За постигане на висока ефективност на имунотерапията на рака е необходимо да се преодолее доказаното блокирането на Т-клeтъчния противотуморен имунитет. в микрооколната среда около тумора. По някои от механизмите на блокиране имаме конкретни иновативин разработки и решения. По тях изнесохме научен доклад на 8-я Национален Конгрес по онкология мес.ХІ.2011г. За първи път публикувахме установената от нас общност и зависимост в механизмите както в блокиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет така и, че същите идентични механизми пазят злокачествените клетки от клетките на имунната система. За това е важно имуномодулацията и имуностиулацията при болни с злокачествени тумори да се извършва след консултация с клиничен имунолог с опит в имунобиологията на рака.
5. Нужен е стратегически инвеститор /държавен или частен/ за разкриване и функциониране на високо специализираната клиничвна структура за клетъчна и молекуларна онкоимунология и създаване на школа в тази нова за страната област.
6. Вероятно не може да се изключи и субективен фактор или прослойка на различни нива, която да е заинтересовна от запазване на статуквото.
Изключително важен медицински и социално значим е въпроса за това колко пациенти с поставена диагноза „рак „ поради различни причини не могат да започнат или да осъществят пълен курс химиотерапия поради първични или придобити по време на химиотерапията противопоказания или други причини. По наши предарителни оценки те са хиляди, а вероятгно са и над 10 000 онкоболни ежегодно. У нас не е известно да е правена официална статистика за това колко пациенти с диагноза „рак” не могат да започнат конвенционална терапия с химиотерапия или лъчетерапия, поради късно откриване на тумора в ІV –ти стадий, субективни или я спират поради наличие на обективни причини. Този контингент вероятно е около 10%. Приблизително около още 10-15% от болните, които са започнали химиотерапия на определен етап след няколко или повече проведени курса не могат да я продължат поради:
1. Възниване на медицински противопоказания в резултат от развитие на основното заболяване или от химиотерапията .
2. Когато конвенционалната терапия няма терапевтичен ефект, а остават да преобладават само неблагоприятни странични ефекти.
3. Други причини.
В такива случаи следва да продължи борбата с болестта като се търсят и неконвенционални методи и средства, вкл. и имуномодулация и имуностимулация с фитотерапевтични продукти, други извлечени от гъби и др. природни продукти. Сред използваните средства от растителен произход при болни с злокачествени тумори по литературни данни от фитотерапията са проучени някои имунологичните ефекти с противотуморна активност на редица фитопродукти и такива разработени от различни гъби с клинично доказан ефект. Те се използват в фунготерапията /мицелотерапия/ при болни с злокачествени тумори. Възниква за лекарите от практиката логичния въпрос: Има ли МЯСТО И КОГА фунготерапията или фитопродукти или вдруги с биологичен произход продукти при болни с злокачествени заболявания.? В този важен аспект могат да се имат в съображение следните научно доказани факти:
1. В онкофармакологията е установено,че ако подбрания коктейл за химиотерапия за даден болен не дава очаквания терапевтичен ефект до 3-я курс следва да се преоцени поради създадена резистентност към използваните цитостатии. По-късно бе доказано при злокачествените клетки, че притежават ген на „резистентността”. Това становище бе на водещия у нас онкофомаколог от 90-те години на ХХ век и началото на ХХІ век
Проф. Д.Тодоров от НОЦ , застъпваше официално на научни конференции у нас и в чужбина. Той бе и Зам. председател на представляваната от нас здравна НПО.
2. От проведени съвременни проучвания за оценка фармакодинамиката на химиотерапевтични средства /цитостатици/ в терапия на онкоболните е доказано, че на всеки 24 часа нивото им в кръвта намалява с около 30 %. Така след 3-5 дни нивото на цитостатиците в кръвта практически може да се очаква, че е нулирано. Като се има предвид, че отделните вливания на някои цитостатици са в интервал примерно от 28 дни, то би могло да се използва този „светъл „интервал от 15-20 дни между 7-я и 27 ден за рехабилитаиця на имунната система, дезинтоксикация, стабилизиране общата реактивност, имуномодулация или имуностимулация по индвидуална преценка на клиничен имунолог с опит в областта на имунологията на туморите. За това е важно да има предварителна консултация с клиничен имунолог с такава насоченост.
Повече подробности могат да се прочетат при www.immuno-bg.org и нашия консултативен сайт www.consult.clinical-immunology.com